 През цялата история на човечеството хората са се стремили към физическо
и духовно съвършенство и са развивали военното си изкуство. Тренирали
са и са се състезавали помежду си. Възникнали са бойните изкуства и
различните видове стилове с различни правила. За запада това е бил
бокса, за Кутай - ушу, за Япония - джиу-джицу и карате. По-късно се
появява кикбокса, който обединява бокс и източни изкуства на боя.
По-късно пък се появяват и смесените бойни изкуства, които носят
различни наименования.
По свой път в това обединяване тръгва и Азума Такаши.
Години наред той изучавал Киокушинкай при сенсей, ученик на Масутацу Ояма - основателя на
този стил карате. Бил е шампион на Япония и финалист на Световен
шампионат. По-късно обаче осъзнал, че въпреки максимално твърдия и
близък до реалния бой стил Киокушинкай също има ограничения. Азума
започва да разработва свои стил с нови правила.
Така през 1981г. възниква "Дайдо-Джуку Карате До" или "Школата на Великият Път". Новият стил се сдобива с популярност и е бил наречен " Яростно Карате".
В Япония официално не се признава за карате стил този, при който има
пълноконтактен бой и няма ката. В Дайдо-джуку няма ката и единствения
критерий за майсторство се явява кумите (двубой с минимални
ораничения). Затова през 2001г. този стил започва да се нарича
официално КУДО (Открит Път).
Дайдо-джуку се превежда като "Изкуството
на великия път". Разширеният превод означава примерно следващото
"Няма врати, които да извеждат на великият Път. Всеки трябва да ги построи
в своето сърце и да върви към усъвършенстване на своя път". С други думи
има много начини за достигане на съвършенство.
В Япония
това направление добива голяма популярност и блгодарение на богатия си арсенал
от контактни техники добива названието "Яростно Карате". Стила
обединява в себе си прийоми от борба, карате и бокс и при него са разрешени
всякакви удари с ръцете, краката, лактите, коленете и дори с главата, (при
наличието на защитен шлем). забранени са удари в тила, гърба, прави удари в
ставите и в главата на лежащ съперник. Стриктно разработените правила и
строгото им съблюдаване от съдиите, както и защитния шлем "supersafe"
почти напълно предотвратяват травматизма. Този шлем е специално разработен в
Япония и е с пластична защита отпред. Съгласно статистиката, тежките травми в
КУДО са няколко пъти по-малко отколкото в другите безконтактни и контактни
стилове.
По своята
същност КУДО е един от най-реалистичните и практични стилове, който някога е
създаван. Той е много близък до реалния, уличния бой и с това привлича много от
пратктикуващите го. Въпреки това КУДО не се приравнява само към понятието
"спорт", защото боецът се тренира не само за победа на състезанието,
а и в името на победата над самия себе си. Затова в Япония уважават и
победителите и победените.
Подробна информация за Кудо
|
