Въпрос: Някога Вие сте практикували Киокушинкай и сте тренирали под ръководството на Сосай Ояма. Разкажете за това време.

Отговор: Под ръководството на Ояма аз, може да се каже, не съм тренирал. Тренирах при своя сенсей-ученик на Сосай Ояма. После започнах да тренирам сам. Обикновено се занимавах по осем часа на ден: два часа сутрин, два часа през деня и четири часа вечер. Сутрин бягах, правех лицеви опори, скокове и т.н. или ОФП. Три пъти в седмицата работех с тежести и три пъти отработвах удари по чувал. Вечер се занимавах непосредствено с техниките на карате.

Въпрос: Как започна Дайдо-Джуку, което Вие по-късно нарекохте Кудо? Как се отнасяше към това Ояма?

Отговор: Отначало мислех, че Дайдо-Джуку ще бъде стил вътре в стила. Считах, че контактното карате без удари в главата и без хвърляния няма да е пълно. Ояма каза, че необходимост от това, което аз предлагам, няма. А после се случи това, което се случи... В моята система органично се преплитат както системата на реалния бой, така и достатъчната безопасност. Опитах се да убедя Ояма в своята правота, но той не се съгласи с мен.

Въпрос: Създавайки своята система, Вие изключихте ката. От какво съображение изхождахте?

Отговор: Аз мисля, че ката е необходима за децата и възрастните хора: за децата като комплекс от упражнения с дисциплиниращи и образователни функции, а за възрастните ката се явява добра физкултура. Традиционната ката е неприложима в Кудо. Традиционната ката и принципите на реалния бой са несъвместими.

Въпрос: Кудо – това е спорт, бойно изкуство или шоу?

Отговор: Кудо – това е Будо. Кудо носи в себе си смисъла на 'БУДО'.

Въпрос: Сенсей, как смятате Вие, кой е по-силен – боец с добра борцова подготовка или такъв с ударна?

Отговор: Еднозначно не може да се отговори на този въпрос. По-добре да имате универсална и разностранна подготовка и да използвате своето приимущество и да не давате на противника да отработва тези компоненти, в които той ви превъзхожда!