Кудо Дайдо Джуку Федерация на България

Home

За Дайдо-Джуку Кудо

Written by Администратор

Monday, 23 June 2008

Дайдо-Джуку Кудо се превежда като "Изкуството на великия път". Разширеният превод означава "Няма врати, които да извеждат на великият Път. Всеки трябва да ги построи в своето сърце и да върви към усъвършенстване на своя път”.

Кудо е специализиран стил. По своята същност КУДО е един от най-реалистичните и практични стилове, който някога е създаван. Той е много близък до реалния, уличния бой и с това привлича много от практикуващите го. Въпреки това КУДО не се приравнява само към понятието "спорт", защото боецът се тренира не само за победа на състезанието, а и в името на победата над самия себе си. Затова в КУДО уважават и победителите и победените.

Кудо е бойно изкуство, което има за цел победата над противника. Дайдо-Джуку действително, е изкуство за самозащита и боен спорт, представляващо съвкупност от техники, изпълнявани, предимно, без оръжие. Значително по-малко значение се придава на традиционната подготовка, а голямо - на скоростта, ускорението, маневреността, общата динамичност. Това доближава Кудо до спорта. Използуват се по - високи стойки, леки, танцуващи движения, позволяващи неочаквано придвижване в пространството. Твърдите блокове губят традиционното си значение, отсъпвайки място на късите блокове и полублоковете, които не спират удара, а, по – скоро, променят траекторията му. Скоростта е основен критерий при избора на техники. Възможностите му са многобройни и често зависят от индивидуалните качества на всеки трениращ. Това изкуство използва по най-ефикасен начин всичките части на човешкото тяло, за да се противопостави то на невъоръжен или въоръжен противник. Юмрук, лакет, рамо, таз, коляно, стъпало, глава. Прилагат се хвърляния, събаряния, борба и заключване на ставите - едно богато многообразие от "оръжия", тренирани методично, с една единствена цел - в случай на нужда, да се обезвреди евентуалния противник. Това разнообразие позволява на всеки състезател да изгради своя собствена, печеливша тактика. Всичко се свежда до възможността да се предизвика пробив в отбраната на противника и да се нанесе един поразяващ и последен удар, хвърляне или задушаване, което да донесе живот.

Най-важното нещо е че Кудо е носител на духа на Киокушин но са извадени на бял свят скритите бойни техники и принципи. Забранените удари, действия и места са много малко, практически ограничения има само при удар във връта и гърба на противника. Целта е да се доближи максимално състезателния характер на схватките до боя в реална ситуация, като всички наранявания и травми са сведени до минимум. Това става възможно, благодарение на стриктно разработените правила и строгото им съблюдаване от съдиите и инструкторите, както и на защитния шлем "Supersafe" и специалните ръкавици. Почти напълно се предотвратяват травмите и нараняванията. Този шлем е специално разработен в Япония и е направен от подсилени пластични материали и кожа и е тестван в лабораториите на Мицубиши, издържа на удар на бейзболна бухалка и предотвратява всякакво нараняване на лицевите части. Схватките се провеждат на специално подово покритие (татами), предотвратяващо наранявания при борба и натъртвания при максимална амплитуда на хвърлянията. В света този стил има голяма популярност благодарение на богатия си арсенал от контактни техники. Девизът е "Спорт на успелите".
Символ на карате КУДО е иероглифа "Ку", който означава "свободен".

"Най-важни в Кудо са формалните упражнения. В тях са събрани всички методи за нападение и защита. Затова, трябва правилно да се разбере смисълът на всяко движение. Някои смятат, че може да се игнорира формата и да се практикува само спаринг и борба. Подобна нагласа никога не ще доведе до истински прогрес в Кудо. Ударите, блоковетеи хвърлянията, техниките за нападение и защита имат хиляди вариации, които е просто невъзможно да се изпробват в схватка.

Друго нещо, върху което трябва да се обърне внимание, е правилната методика на тренировки. Ако тя е неправилна, няма значение в колко схватки сте участвували, колко камъни и дъски сте счупили, защото глупавите привички ще ви доведат до поражение. Тренировките по Кудо се водят само от опитни бойци с лиценз от Световната Кудо федерация и по методиката на джукушо Азума Такаши.

Въпреки че формата може да се нарече най-важната част от тренировката, не трябва да се пренебрегват спарингът и тестовете за чупене на твърди предмети. Пътят на истинското Кудо е да се избягват крайностите и да се тренира упорито, с мисълта, че формата е половината от успеха, а другите индивидуални и групови тренировки - втората половина."

От техническа гледна точка, самозащитата изисква максимална ефективност. Това означава максимален резултат, при минимален разход на енергия и на движения. Много от техниките, използувани в другите стилове при състезания, правят човек уязвим, тъй като оставят големи части от тялото му незащитени и са лесна мишена за контраатака. В Кудо се набляга на по - прибрания гард, по - малките по обем на движение техники, които са по - икономични и по - бързи. Основната стойка е тази, в която, обикновено, човек ходи. Това позволява лекота на придвижването. Тези технически подробности характеризират стила с бързина, маневреност, гъвкавост. Има три основни правила, които трябва да се спазват при изпълнението на всяка техника и които най -добре илюстрират стремежа към максимална ефективност:

1. Не прави излишни движения!
2. Не използвай излишна сила!
3. Използвай цялото си тяло, през цялото време!

Излишните движения, са своего рода "обявяване" и издават намеренията ви на противника, а също така - отнемат време. Излишната сила е генерирана главно при прекомерното стягане на мускулите, в стремежа да се направи по -силен удар и, освен че прави техниката бавна и скована, то води до по - бърза умора и има вредни за здравето последици. Третото правило позволява техниките да станат тежки и ефективни, без да са сковани и бавни. Тази икономичност дава възможност и на по - възрастни хора да се занимават активно с Кудо и много сполучливо илюстрира максимата, че карате е за цял живот.

"Кудо започва и завършва с етикет". Този етикет, практически, се изразява със съвкупност от правила, които всеки от трениращите трябва да спазва. Те учат (особено децата) на уважение и зачитане на труда и личността на другите хора. Те спомагат за овладяване и канализиране на излишната агресивност и уравновесяват буйния характер. От друга страна, Кудо, като част от бойните изкуства въобще, възпитава у човек решителност, разумна смелост, вяра в собствените възможности за преодоляване на критични ситуации. Резултатът от постоянната правилна практика е постигането на чувство на удовлетворение и хармония между физическата и духовната страна в живота на човека, спокоен, чист ум и здраво тяло, независимо от възрастта.

Тези особености дават възможност на всеки, който търси, да намери нещо за себе си, независимо дали е дете, младеж или възрастен, прекалено буен или нерешителен и свит. Те правят от Кудо Дайдо-Джуку един истински път за всички.

Кудо е изкуство за защита. На удара се отвръща с удар, само след атаката на неприятеля. Правилото за ненападение е едно от най-висшите достижения в етиката на карате и на Кудо.

Освен метод за самоотбрана, Кудо е и сурова самодисциплина. Всъщност, точно самодисциплината превръща боя в изкуство. Тя помага за преодоляване на трудностите, за победата над собственото тяло, за победата над лошата половина на всеки от практикуващите. Онези, които успеят да превъзмогнат трудностите, остават на този Път, привлечени както от физическото развитие, така и от духовния аспект на обучението. Само така личността върви към своето усъвършенстване в живота. Боец ние наричаме всеки, който е успял да се научи на себеотдаване в своите занимания.