През цялата история на човечеството хората са се стремили към физическо и духовно съвършенство и са развивали военното си изкуство. Тренирали са и са се състезавали помежду си. Възникнали са бойните изкуства и различните видове стилове с различни правила. За запада това е бил бокса, за Кутай - ушу, за Япония - джиу-джицу и карате. По-късно се появява кикбокса, който обединява бокс и източни изкуства на боя. По-късно пък се появяват и смесените бойни изкуства, които носят различни наименования.

По свой път в това обединяване тръгва и Азума Такаши. Години наред той изучавал Киокушинкай при сенсей, ученик на Масутацу Ояма - основателя на този стил карате. Бил е шампион на Япония и финалист на Световен шампионат. По-късно обаче осъзнал, че въпреки максимално твърдия и близък до реалния бой стил Киокушинкай също има ограничения. Азума започва да разработва свои стил с нови правила.
Така през 1981г. възниква "Дайдо-Джуку Карате До" или "Школата на Великият Път". Новият стил се сдобива с популярност и е бил наречен "Яростно Карате".

 

В Япония официално не се признава за карате стил този, при който има пълноконтактен бой и няма ката. В Дайдо-джуку няма ката и единствения критерий за майсторство се явява кумите (двубой с минимални ораничения). Затова през 2001г. този стил започва да се нарича официално КУДО (Открит Път).

   

Дайдо-джуку се превежда като "Изкуството на великия път". Разширеният превод означава примерно следващото "Няма врати, които да извеждат на великият Път. Всеки трябва да ги построи в своето сърце и да върви към усъвършенстване на своя път". С други думи има много начини за достигане на съвършенство.

В Япония това направление добива голяма популярност и блгодарение на богатия си арсенал от контактни техники добива названието "Яростно Карате". Стила обединява в себе си прийоми от борба, карате и бокс и при него са разрешени всякакви удари с ръцете, краката, лактите, коленете и дори с главата, (при наличието на защитен шлем). забранени са удари в тила, гърба, прави удари в ставите и в главата на лежащ съперник. Стриктно разработените правила и строгото им съблюдаване от съдиите, както и защитния шлем "supersafe" почти напълно предотвратяват травматизма. Този шлем е специално разработен в Япония и е с пластична защита отпред. Съгласно статистиката, тежките травми в КУДО са няколко пъти по-малко отколкото в другите безконтактни и контактни стилове.

По своята същност КУДО е един от най-реалистичните и практични стилове, който някога е създаван. Той е много близък до реалния, уличния бой и с това привлича много от пратктикуващите го. Въпреки това КУДО не се приравнява само към понятието "спорт", защото боецът се тренира не само за победа на състезанието, а и в името на победата над самия себе си. Затова в Япония уважават и победителите и победените.

  Подробна информация за Кудо